fallback

Латвия и борбата срещу дезинформацията

Може ли Западът да се защити от фалшивите новини като вземе пример от малката балтийска държава?

13:26 | 06.10.18 г. 7

В светлината на разширяващите се дезинформационни кампании на Русия Европа трябва да следи внимателно парламентарните избори в Латвия в събота, смята Хари Неделку, правен съдружник в датската консултантска компания Rasmussen Global.

След скорошните избори в Италия и Швеция и преди междинното гласуване в САЩ през ноември се поместват изборите в Латвия, които могат да се окажат важен пример за това как една държава в географската орбита на Русия ще се справи с тенденциозната дезинформация, превърнала се в актуална тема напоследък.

Украйна играеше ролята на своеобразен епицентър на руската външна намеса през изминалите няколко години и може отново да се превърне в такъв през следващата година, когато Москва ще има възможност да освободи пълния си потенциал от кибер атаки до саботаж. 

Сега Латвия, която е членка на НАТО и Европейския съюз (ЕС), може се заеме същата роля, която Украйна изигра през 2014 г., пише Неделку.

Балтийската държава се намира близо до Русия, като я делят само 550 км от руската столица, по-малко от всяка друга страна членка на НАТО.

Подобно на Украйна, Латвия е била част от СССР и в резултат на това е дом на много руснаци, които се преместват да живеят там още по време на съветската власт. Около 33% от населението ѝ са рускоговорещи граждани, като етно-лингвистичните въпроси са дълбоко засегнати в политиката на страната.

В Латвия има достатъчно голямо количество информационен материал, който може да се използва за изборите: ширеща се корупция, спорният законопроект, който позволява изучаването единствено на латвийски език в училищата, както и установеният антисистемен популизъм.

Руското влияние тук, както се вижда, има дълбоки корени, смята Неделку.

Според него Латвия трябва да бъде наблюдавана, не за да бъде освободена, а заради начина, по който страната успява да се справи с външната намеса, което може да служи за пример на останалия демократичен свят.

Местното правителство работи с Facebook и Twitter за ограничаването на дезинформацията и за изграждане на механизъм, който да брои бюлетините след изборите.

Най-голямата сила на Латвия е информираността на нейните граждани. До известна степен това се дължи на последните случаи на руска намеса.

През 2007 г. съседна Естония е сполетяна от безпрецедентна кибер атака – първата по рода си до този момент. След като канадските войски бяха разположени в Латвия, за да подсилят присъствието на НАТО в региона, Русия стартира вълна от фалшиви новини срещу тях.

След анексирането на Кримския полуостров сайтовете започнаха да пропагандират отделената от Украйна територия в самата Латвия.

През това лято големи латвийски сайтове бяха подложени на кибер атаки, а лявата партия Латвийски руски съюз използва дезинформация като твърдеше, че етническите руснаци са настанени в гета и НАТО възнамерява да използва страната като базисна точка за атака срещу Русия.

Тези събития позволиха на латвийските граждани да придобият богат опит при разпознаването на фалшива информация.

Повечето от тях знаят, че руската намеса е сериозен проблем в страната, което обаче не може да се каже за жителите на Западна и Централна Европа.

И това трябва да се промени, смята Неделку.

За да стане това, правителствата на тези страни ще трябва да разпространят необходимата информация сред гражданите, осигурявайки си съдействието на технологичните компании.

Също така хората от Централна и Западна Европа ще трябва да преосмислят начина, по който се сблъскват с дезинформацията.

Според Неделку дезинформацията не е явление, което се появява седмица преди дадени избори. Тя е бавен и постоянен процес, който внася объркване в реципиентите ден след ден, малко по малко. Затова противодействието срещу нея също трябва да бъде постепенен и бавен процес.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:17 | 07.09.22 г.
fallback